Случаен стих
Нощ. Звезди по небето.
А в мрака един силует.
Бавно върви и потъва където
нищото тъне във лед.
Студ. Грохот от стъпки.
Болка потриса пръстта.
Стене земята от ледени тръпки,
стене една тишина.
Вик. Раздира се мрака.
Вик на болка и смърт.
Без капка надежда в тъмното чакащ,
молещ тъмния гръб.
Спира се. Миг неподвижен.
Свещ във тъмен тунел.
Трепетно следван от поглед угрижен,
в тъмното поглед е свел.
Гръб. Тъмен и тъжен.
Обръща се само за миг.
Без думи отронва тежка присъда,
после отново върви.
Не! Върни се, горди човече!
Сбърках и зная това!
Но, чуй ме, наказа ме вече,
не мога да бъда сама!
Уви. Стъпки отекват.
Напред и напред по-далече.
Сякаш живота завинаги
Случаен разказ
Някога искало ли ти се е да полетиш?
Да се рееш в небето... над всичката хорска простотия и невежество,
да си над всичко това? Би било приятно...
Представи си, че можеш! Представи си как се разхождаш по облаците,
отгоре са звездите а отдолу всичко, което обичаш и мразиш!
Слънцето нежно гали кожата ти, и ти шепне красиви слова, от които
кожата ти се затопля едва усезаемо...
Представи си, че можеш да отидеш където поискаш със скоростта на
светлината...
Казват, че човек се чувства най-добре там където се вписва най-добре,
там където е роден да бъде и където иска да е винаги... или нещо
такова. Добре де... как тогава усещанието там горе би било толкова
приятно... (ако не те е страх от
Да се рееш в небето... над всичката хорска простотия и невежество,
да си над всичко това? Би било приятно...
Представи си, че можеш! Представи си как се разхождаш по облаците,
отгоре са звездите а отдолу всичко, което обичаш и мразиш!
Слънцето нежно гали кожата ти, и ти шепне красиви слова, от които
кожата ти се затопля едва усезаемо...
Представи си, че можеш да отидеш където поискаш със скоростта на
светлината...
Казват, че човек се чувства най-добре там където се вписва най-добре,
там където е роден да бъде и където иска да е винаги... или нещо
такова. Добре де... как тогава усещанието там горе би било толкова
приятно... (ако не те е страх от
Препоръчваме ви
Всекидневното "Обичам те"
в гърлото засядаше като камък,
от устните и очите с болка отричах те
и в сълзи гасях онзи, горещия пламък.
И тръгнахме... всеки по различна пътека,
в двете посоки, обърнати с гръб,
чувства и мисли се преплитаха без утеха,
а бяхме просто две непознати и тъжни деца на света.
