Не търся нищо.

Превъртях компаса.

И някак, натежала от вини,

прехвърлям в другата ръка нагласата,

че може би те има. И си ти.

Обаче пощальонът, все не идва.

Излъгаха ме, че звънял два пъти.

Пореден сън по миглите ме милва,

а после пия хапче. С надпис „Анти”...

И някъде , на някоя планета,

сред мрака, изпреварил тишината,

запалва свещ безкрайното ми утре...

И тръгва да ме търси в тъмнината.

~Endless~