Невидима
Категория: Стихове
Публикувана на Понеделник, 25 Март 2013 22:00
Написана от Катерина Kайтазова
Посещения: 11076
Понякога обличам празнотата,
сякаш е любимата ми рокля.
Оглеждам се в очите на тъгата
и тихо се изтривам от живота.
Задавям се от твърде много памет,
от спомени за бъдещи недели.
Очакването е болезнен спазъм
в плача на недописани поеми.
Понякога изтръгвам светлината
от топлите обятия на мрака
и дълго и разказвам за душата си...
Разпадам се пред нея без остатък,
докато не изгубя очертания
и думите заглъхнат в тишината.
Понякога е нужно да ме няма
преди да продължа до теб нататък...